Предписания за ревматоиден артрит. Какво е конвенционалното лечение на ревматоидния артрит?

Съществуват няколко вида лекарства, които се използват за лечението на артрит. Те са разделени в различни групи, които включват нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), кортикостероидите, БМПРЛ, имуносупресантите и МБО. Ревматоидният артрит представлява хронично възпалително заболяване, което причинява болезнен оток, зачервяване и скованост на ставите. Това, по което ревматоидният артрит се разпознава, е, че засяга симетрични стави, т.е. ставите от двете страни на тялото се възпаляват (например двете китки или двете колена). Симетричният характер на възпалението е един от основните фактори, по които лекарите се ориентират, че става дума за ревматоиден артрит, а не за някоя друга форма на артрита.

 

Този тип артрит е автоимунна болест. Това означава, че имунната система на тялото атакува собствените му тъкани - ставите в случая на ревматоидния артрит. Не е напълно изяснено какво дава начало на този процес. Аналгетичните средства само успокояват болката и с времето могат да причинят гастроинтестинални (стомашно-чревни) проблеми. Примери за това са парацетамол и морфин.

 

НСПВС

 

Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) успокояват болката и контролират възпалението. Те не забавят развитието на болестта и симптомите се завръщат, когато приемът на тези лекарства бъде преустановен. Традиционните противовъзпалителни средства са достъпни без рецепта или в по-високи дози чрез рецепта. Сред примерите за такива лекарства са аспирин, ибупрофен (Ибудолор, Нурофен и др.), кетопрофен (Профенид и др.), напроксен (Напроксен, Налгезин и др.) и индометацин. COX-2 инхибиращи НСПВС са достъпни чрез рецепта и са свързани с по-нисък риск от стомашно-чревни проблеми в сравнение с традиционните НСПВС. Медикамент от тази група е целекоксиб (Целебрекс).

 

Кортикостероиди

 

Кортикостероидите успокояват възпалението и забавят свързаните с него поражения върху организма. С времето ефектът на кортикостероидите отслабва и могат да причинят сериозни странични ефекти. Примери за кортикостероиди са преднизон и метилпреднизолон (Медрол и др.).

 

Болест-модифициращи противоревматични лекарства

 

Болест-модифициращите противоревматични лекарства (БМПРЛ) работят в комбинация с НСПВС и/или кортикостероиди. Те намаляват болката, ставното възпаление и увреда и подобряват ставната функция и стабилност. БМПРЛ се препоръчват по време на ранните стадии на ревматоиден артрит, за да забавят или дори да предотвратят ставното увреждане. Комбинираните терапии имат за цел да намалят риска от проява на странични ефекти. Това се постига чрез съчетаването на различни БМПРЛ в по-ниски дози, отколкото дозите, които се дават, когато тези лекарства се прилагат по отделно. Сред примерите за лекарства от тази група са метотрексат, соли на златото (ауранофин и др.), хлорамбуцил (Левкеран), сулфасалазин (Сулфасалазин, Салазопирин), пенициламин (Купренил) и др. БМПРЛ имат потенциала да проявят сериозна токсичност.

 

Имуносупресанти

 

Имуносупресантите са подгрупа на БМПРЛ, които потискат имунната система на тялото, която при хората с ревматоиден артрит е свръхактивна. Примери за имуносупресанти са азатиоприн (Азатиоприн, Имуран), лефлуномид (Арава), циклоспорин (Екуорал, Цикло и др.) и циклофосфамид (Ендоксан, Цитоксан).

 

От няколко години ритуксимаб (МабТера) също се използва за лечение на ревматоиден артрит.

 

МБО

 

Модификаторите на биологичния отговор (МБО) селективно блокират циоткините, група протеини свързани с възпалителния процес. Дългосрочната полза и безопасност на тези лекарства не е известна. Блокерите на тумор некротизиращият фактор (ТНФ) са много ефективни МБО за пациенти, които не отговарят добре на БМПРЛ и понякога се изписват в комбинация с други БМПРЛ като например метотрексат.