Медицински Отговори на Здравни Въпроси

Questions

Акне
Алергии
Антибиотици
Тревожност
Артрит
Астма
Контрацепция
Холестерол
Настинка и грип

Answers

Бензодиазепинова абстиненция. Кои лекарства са бензодиазепини и какви са абстинентните симптоми, които могат да причинят?

<div>Бензодиазепините са група лекарства, при чието рязкото спиране или намаляване могат да се проявят симптоми на абстиненция. В тази група влизат медикаменти като нитразепам, естазолам, флунитразепам, мидазолам, триазолам и др. </div>

<div> </div>

<div>Възможни абстинентни симптоми при бензодиазепините</div>

<div> </div>

<div>Симптомите и проявите на абстиненция към бензодиазепини могат да бъдат разнообразни. Сред обичайните симптоми са чувство на тревога, безсъние, безпокойство, мускулно напрежение и раздразнителност. Други по-редки симптоми са гадене, размазано виждане, кошмарни сънища и депресия. Много по-редки симптоми са звън в ушите, объркване, параноидни илюзии, халюцинации и гърчове. Началото на симптомите варира в зависимост от това колко време съответния бензодиазепин остава в тялото, преди да бъде елиминиран от него. Съществуват три класа бензодиазепини: бързо действащи, средно бързо действащи и бавно действащи. Абстинентните симптоми могат да се проявят още след 24-48 часа при спирането на бързо действащите бензодиазепини, докато при бавно действащите това може да се случи едва след 2-3 седмици. Тежестта и продължителността на проява на симптомите зависи от това колко дълго е приеман медикаментът, колко рязко е бил намален или спрян приемът му, а може би и от генетични особености.</div>

Взаимодействие с антибиотици. Антибиотиците намаляват ли ефективността на таблетките за предпазване от бременност?
Антибиотиците приемани през устата могат да намалят ефективността на таблетките за предпазване от забременяване (орални контрацептиви съдържащи естроген). Това се дължи на факта, че оралният антибиотик убива не само бактерииите, които причиняват симптомите на болестта, но и нормалните бактерии, които живеят в стомаха и червата (нормална флора), които са отговорни за активирането на противозачатъчната таблетка. В резултат на това оралният контрацептив може да бъде по-малко ефективен от обикновено. Зацапване или кървене извън периода на менструация, може да бъде първи белег на това, че антибиотикът влияе на противозачатъчното средство и ефективността на последното е понижена. 
 
Сред антибиотиците, които доказано променят ефективността на противозачатъчните таблетки, са рифампицин (Тубоцин), а в по-малка степен и пеницилин, амоксицилин, ампицилин, сулфаметоксазол/триметоприм (Бисептол, Тримезол), тетрациклин, миноциклин, метронидазол (Флажил, Арилин) и др. 
 
Топикалните антибиотици, т.е. антибиотиците, които се нанасят по повърхността на кожата под формата на гелове, лосиони и др., се абсорбират в кръвообръщението само в незначителна степен и по тази причина не убиват нормалната флора в стомашно-чревния тракт. По тази причина оралните антибиотици не би трябвало да могат да повлияят на ефективността на таблетките за предпазване от бременност.
 
Допълнителни методи за предпазване от забременяване при прием на антибиотици
 
Случаи на неуспех на противозачатъчните таблетки свързани с антибиотици приемани през устата са докладвани, но не са детайлно документирани. За да помогнат на жените да се предпазят от забременяване докато приемат антибиотици, лекарите обикновено им препоръчват да използват и кондом или спермициден гел като допълнително средство за защита, докато приемат антибиотик и поне още седмица след това. Ако приемате едновременно антибиотик и таблетки за предпазване от забременяване, е най-добре да се консултирате с лекаря си колко дълго е препоръчително да използвате допълнителни педпазни методи.
Гъбични инфекции. Могат ли таблетките за предпазване от бременност да предизвикат гъбична инфекция?

Да, приемането на таблетки за предпазване от забременяване е един от факторите повишаващи вероятността да се сдобиете с вагинална гъбична инфекция. Противозачатъчните таблетки променят нивата на хормоните в женския организъм, а това прави вагината по-податлива на гъбични инфекции. Други рискови фактори, които могат индиректно да доведат до вагинална гъбича инфекция са бременността и медицински състояния като диабет и дефицит на желязо. Приемът на стероидни медикаменти или антибиотици също може да повиши риска от гъбични инфекции.

Диарията нормален страничен ефект на антибиотиците ли е и има ли начин да се борим с нея?

За съжаление, диарията е чест страничен ефект на антибиотиците. Диарията е защитен механизъм на тялото, чрез който то се опитва да изхвърли от себе си лошите бактерии. Диарията носи реалния риск от обезводняване, поради което е важно да пием много течности, когато приемаме антибиотици. Диарията ни избавя не само от лошите бактерии в червата ни, но и от добрите бактерии (тези, които нормално живеят в червата ни и участват в регулацията на храносмилането ни). Можете да подпомогнете възстановяването на добрите бактерии с помощта на пробиотик без рецепта.

Инхалери за борба с астмата. След като използвам инхалера си срещу астма в устата ми остава странен вкус. Има ли проблем да пия вода веднага
Може да изплаквате устата си с вода или да пиете, например, мляко или безалкохолна напитка, за да премахнете вкусът, който инхалерът оставя в устата. Препоръчва се да изплаквате устата си веднага след употребата на инхалер срещу астма, не само за да премахнете остатъчния вкус, но и, за да предотвратите развитието на орална гъбична инфекция. Можете да изплаквате устата си с вода или да пиете, например, мляко или безалкохолна напитка, за да премахнете вкусът, който инхалерите понякога оставят в устата.
 
Така или иначе, да усетите вкусът на инхалирания медикамент обикновено е индикатор за лоша техника на инхалиране. Правилната техника на инхалиране осигурява достигането на желаното количество медикамент до белите Ви дробове и минимално остатъчно количество лекарство в устата Ви.
 
Дори при правилна употреба, обаче, е важно да изплаквате устата си, когато използвате някои лекарства, наречени инхалационни кортикостероиди (ИК) - например фликсотид (флутиказон). Минималното количество медикамент, което може да остане в устата Ви, повишава риска от развитие на орални гъбични инфекции като млечката (орална кандидиаза). Проверете техниката си на инхалиране с помощта на лекаря или фармацевта си, за да минимизирате шанса за развитие на орална гъбична инфекция, и винаги внимателно прочитайте листовката на медикамента. Ако не сте сигурни дали е необходимо да изплаквате устата си след инхалиране на даден медикамент, е най-добре да попитате фармацевта си. 
Как противокашлячните лекарства облекчават симптомите на настинка и грип?

<div>В повечето случаи хората не усещат никакви странични ефекти от приема на противокашлячни средства. Сред възможните странични ефекти са сънливост, раздразнителност и замаяност. Ако някой от тези странични ефекти се прояви особено тежко, се свържете с лекаря си незабавно.</div>

<div> </div>

<div>Кой не бива да приема противокашлячни?</div>

<div> </div>

<div>Ако сте алергични, към която и да е от съставките на тези медикаменти, не бива да ги приемате. Не използвайте тези медикаменти за повече от 7 дни без да сте се консултирали с лекаря си. Освен това, някои медицински състояния и медикаменти могат да повишат риска от усложнения свързани с приема на противокашлячни лекарства. Медицински състояния, които могат да променят необходимата доза медикамент са треска, хронична кашлица, хрипове и задух. Сред лекарствата, които са свързани с риск от поява на лекарстветни взаимодействия, са такива за борба с алергиите, настинката, експекторантите и други лекарства срещу кашлица. Преди да приемете тези или дрги медикаменти, трябва да обсъдите с лекаря си възможните лекарствени взаимодействия.</div>

<div> </div>

<div>Как противокашлячните лекарства взаимодействат с други медикаменти?</div>

<div> </div>

<div>Някои лекарства могат да повишат риска от усложнения свързани с приема на противокашлячни средства. Такива са други медикаменти за борба с настинка, с алергии, експекторанти и лекарства срещу кашлица. Преди да приемете тези или дрги медикаменти, трябва да обсъдите с лекаря си възможните лекарствени взаимодействия. Тъй като противокашлячните често се приемат в комбинация с други лекарства, трябва да се уверите, че познавате всички съставки и възможни взаимодействия преди да приемете противокашлячно лекарство.</div>

<div> </div>

<div>Необходимо ли е да информирам лекаря си, че приемам лекарство против кашлица?</div>

<div> </div>

<div>Ако възнамерявате да приемате лекарство против кашлица, трябва да се консултирате с лекаря си. Всъщност, винаги трябва да уведомявате лекаря си за всички лекарства и хранителни добавки, които приемате. По този начин ще се предпазите от възможни лекарствени взаимодействия. Противокашлячните, специално, могат да дадат странична реакция при съчетаването си с редица различни медицински състояния и лекарства. По тази причина е важно да обсъдите с лекаря си подходящата доза противокашлячно и всички възможни странични ефекти, които могат да настъпят.</div>

Каква е разликата между лекарствата срещу холестерол като фибринова киселина и статините?
Секвестрантите на жлъчната киселина (йонно-обменни смоли, които свървзат жлъчните соли) като холестирамин и колестипол, също понижават LDL. Те могат да се използват самостоятелно или в комбинация със статини.
 
Витамин В3, наричан още ниацин и никотинова киселина, понякога се препоръчва за понижаване на LDL и триглицеридите. В допълнение на това, той повишава нивата на HDL. Дозите които се използват в този случай са доста по-големи от тези, които можете да си набавите чрез ежедневен прием на мултивитамини, например. По тази причина лекарят Ви трябва да Ви предпише съответните по-високи дози, например Ниаспан.
 
Ниацинът може да предизвика флъш. Това е реакция на зачервяване на лицето и други части на тялото (подобно на изчервяване). Много хора смятат този страничен ефект за особено неприятен. Ниски дози аспирин могат да помогнат за предотвратяването на този феномен. Все пак е препоръчително да обсъдите с лекаря си дали подобно лечение е подходящо за Вас.
 
Производните на фибриновата киселина, наричани още фибрати, например гемфиброзил (Иполипид), се изписват за лечение на високи нива на триглицериди и ниски нива на високо-плътностен холестерол. В по-малка степен те понижават и нивата на ниско-плътностния холестерол.
 
Селективните инхибитори на абсорбцията на холестерол, като например Езетроп (езетимиб), намаляват абсорбцията на холестерол в червата. Обикновено се използва в комбинация със статин за намаляване на нивата на LDL.
 
Въпреки че статините са най-ефективните лекарства за борба с високия холестерол, те не са подходящи за всеки. Всички лекарства имат своите предимства и списък от възможни странични реакции.
Какво е тревожно разстройство?
Тревожното разстройство включва голям брой психични отклонения, включително патологични тревога и страх. Повечето хора преживяват усещания за тревога или безпокойство многократно през живота си, но, когато тревогата стане прекомерна, и, започне да смущава ежедневния живот на човека, състоянието се приема за тревожно разстройство. 
 
Симптоми на тревожното разстройство
 
Сред по-леките симптоми са главоболие и усещане за безпокойство и нервност. По-тежките симптоми включват непрекъсната умора, болки в гърдите, сърцебиене, потене и замаяност. Някои хора имат симптоми на тревожно разстройство и депресия по едно и също време. Някои медицински състояния и приемат на някои лекарства могат да доведат до симптоми приличащи на тези на тревожното разстройство, затова е важно да обсъдите симптомите си с лекаря си. 
 
Потенциален лек
 
Мускулна релаксация, биофийдбек, медитация, психотерапия и промени в стила на живот, които намаляват стреса, могат да се окажат полезни при тревожното разстройство. Понякога тези методи работят толкова добре, че не е необходима друга терапия. Лекарства с рецепта и различни билкови препарати са достъпни в случаите, когато споменатите методи не са помогнали достатъчно.
 
Билкови препарати
 
Сред билковите препарати, които се използват при лечение на тревожно разстройство са кава-кава и валериан.
 
• Кава-кава: Кава-кавата се използва за облекчаване на безпокойство и подобряване на съня. Тъй като тя може да засили ефектите на алкохола, никога не ги съчетавайте. Дози от порядъка на 200 до 250 мг на ден се считат за безопасни и ефективни. Съществуват някои данни свързващи употребата на кава-кава с чернодробни увреждания, затова се препоръчва да се внимава при приложението й.
 
• Валериан: Валерианът е мек седатив. Страничните му ефекти са минимални, когато се употребява в препоръчтелните дози - 300 до 500 мг на ден.
 
Ефективността на тези билки не е доказана чрез медицински изследвания и ползите от употребата им не са сравнени с тези при употребата на лекарства с рецепта.
 
Лекарства без рецепта за борба с тревогата
 
За съжаление, не съществуват лекарства за лечение на тревожно разстройство, които се продават без рецепта.
 
Лекарства с рецепта срещу тревожност
 
Съществуват няколко вида лекарства с рецепта, които могат да помогнат на хора страдащи от тревожно разстройство. 
 
• Бензодиазепини: Лекарствата от тази група са най-често използваните за лечение на тревожно разстройство. Тяхното действие е в мозъка и те отпускат умът и тялото. Нитразепам (Radedorm), мидазолам (Dormicum), диазепам и други са примери за бензодиазпениви преапарати. Башият лекар трябва внимателно да Ви проследява, ако взимате някое от тези лекарства, защото те могат да предизвикат физическа зависимост. 
 
• Буспирон: Буспиронът (Buspar) е друго лекарство, което е много ефективно при борбата с тревогата и е по-малко вероятно да предизвика привикване и съответно абстинентни симптоми при спирането му. Обикновено се приема два пъти на ден - сутрин и вечер.
 
• Антидепресанти: Антидепресанти като амитриптилин (Valeant, Zentiva), флуоксетин (Prozac, Biflox и др.), венлафаксин (Alventa и др.), пароксетин (Paroxat, Rexetin и др.) и сертралин (Sertiva, Zoloft и др.) също се използват за лечение на тревожно разстройство и са най-ефективни при хора със съчетание на симптоми на депресия и тревожно разстройство. 
Какво е ципрофлоксацин?

Цупрофлоксацинът е антибиотик с рецепта използван за лечение на бактериални инфекции. Ципрофлоксацинът е ефективен за лечение на широк кръг инфекции като пневмония и инфекции на пикочните пътища, както и болести като инфекции на кости, кожа и синуси.Странични ефекти на ципрофлоксацин

Сред най-честите странични реакции са гадене, повръщане, диария, главоболие, бързопреходен обрив и безпокойство. Може да намалите оплакванията от гастро-интестиналния тракт като приемате ципрофлоксацин само на пълен стомах. Все пак не приемайте това лекарство с млечни продукти. Дори добавеният калций в различни сокове може да предизвика някои странични реакции на ципрофлоксацин. Трябва да избягвате и продукти съдържащи кофеин като кафе, кола, чай и шоколад.

Ципрофлоксацинът може да направи кожата Ви по-чувствителна към слънчевите лъчи, т.е. да повиши нейната фоточувствителност. Сред симптомите на повишената фоточувствителност са усещане за топлина, зачервяване, образуване на мехури, подуване и бързопреходен обрив свързани с излагането на слънце. Докато използвате ципрофлоксацин е препоръчително да използвате мощни слънцезащитни средства.

Какво представлява акнето?

<p>Акнето е кожно състояние, което настъпва, когато космени фоликули и мастни жлези се задръстят, което води до размножаване на бактерии в порите. Като резултат човек може да се сдобие с пъпки, бели и черни точки. Акнето може да бъде свързано с високи нива на тестостерон, както при мъже, така и при жени. Характерните за акнето дефекти най-често се появяват по лицето и шията, но могат да се появят и по гърба, гърдите и раменете.</p>

Относно старите инхалери. Можете ли да ми обясните защо бяха променени инхалерите със салбутамол?
По-старите модели инхалери за салбутамол бяха премахнати от пазара заради наличието на пропелента хлорофлуорокарбон (CFC). Всеки инхалер, без значение дали е стар или нов, съдържа пропелент, който е необходим, за да изтласка медикамента от устройството. Хлорофлуорокарбон (CFC) е често използван пропелент в по-старите инхалери. Доказано е, че CFC вреди на озоновия слой и околната среда. По тази причина употребата му в инхалерите беше преустановена, включително в старите инхалери със салбутамол. Новите инхалери със салбутамол използват друг пропелент - хидрофлуороалкан (HFA), който не е опасен за озоновия слой. 
 
Във всеки случай, различните производители могат да използват различни пропеленти. Това всъщност е промяна на формата, но не и на съдържанието, и няма причина да Ви смущава.
Превенция: Как да избегна акнето?

Можете да предотвратите пъпките като поддържате лицето си чисто и не го пипате с ръце. Измивайте засегнатите зони с качествен сапун или лосиони за почистване два до три пъти на ден. Повечето случаи на леко акне се третират с лосиони и кремове, които съдържат салицилова киселина, бензоена киселина и др., и се продават без рецепта. Може да опитате и диетични или растителни продукти като арника и цинк.

Ако растителните и останалите продукти без рецепта не помогнат, лекарите могат да препоръчат лекарство с рецепта, което се прилага на кожата или се приема през устата. Ако имате повече от 10 дефекта от едната страна на лицето или те са много дълбоки, болезнени и оточни, трябва да се консултирате с лекар. 

Предписания за ревматоиден артрит. Какво е конвенционалното лечение на ревматоидния артрит?
Съществуват няколко вида лекарства, които се използват за лечението на артрит. Те са разделени в различни групи, които включват нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), кортикостероидите, БМПРЛ, имуносупресантите и МБО. Ревматоидният артрит представлява хронично възпалително заболяване, което причинява болезнен оток, зачервяване и скованост на ставите. Това, по което ревматоидният артрит се разпознава, е, че засяга симетрични стави, т.е. ставите от двете страни на тялото се възпаляват (например двете китки или двете колена). Симетричният характер на възпалението е един от основните фактори, по които лекарите се ориентират, че става дума за ревматоиден артрит, а не за някоя друга форма на артрита.
 
Този тип артрит е автоимунна болест. Това означава, че имунната система на тялото атакува собствените му тъкани - ставите в случая на ревматоидния артрит. Не е напълно изяснено какво дава начало на този процес. Аналгетичните средства само успокояват болката и с времето могат да причинят гастроинтестинални (стомашно-чревни) проблеми. Примери за това са парацетамол и морфин.
 
НСПВС
 
Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) успокояват болката и контролират възпалението. Те не забавят развитието на болестта и симптомите се завръщат, когато приемът на тези лекарства бъде преустановен. Традиционните противовъзпалителни средства са достъпни без рецепта или в по-високи дози чрез рецепта. Сред примерите за такива лекарства са аспирин, ибупрофен (Ибудолор, Нурофен и др.), кетопрофен (Профенид и др.), напроксен (Напроксен, Налгезин и др.) и индометацин. COX-2 инхибиращи НСПВС са достъпни чрез рецепта и са свързани с по-нисък риск от стомашно-чревни проблеми в сравнение с традиционните НСПВС. Медикамент от тази група е целекоксиб (Целебрекс).
 
Кортикостероиди
 
Кортикостероидите успокояват възпалението и забавят свързаните с него поражения върху организма. С времето ефектът на кортикостероидите отслабва и могат да причинят сериозни странични ефекти. Примери за кортикостероиди са преднизон и метилпреднизолон (Медрол и др.).
 
Болест-модифициращи противоревматични лекарства
 
Болест-модифициращите противоревматични лекарства (БМПРЛ) работят в комбинация с НСПВС и/или кортикостероиди. Те намаляват болката, ставното възпаление и увреда и подобряват ставната функция и стабилност. БМПРЛ се препоръчват по време на ранните стадии на ревматоиден артрит, за да забавят или дори да предотвратят ставното увреждане. Комбинираните терапии имат за цел да намалят риска от проява на странични ефекти. Това се постига чрез съчетаването на различни БМПРЛ в по-ниски дози, отколкото дозите, които се дават, когато тези лекарства се прилагат по отделно. Сред примерите за лекарства от тази група са метотрексат, соли на златото (ауранофин и др.), хлорамбуцил (Левкеран), сулфасалазин (Сулфасалазин, Салазопирин), пенициламин (Купренил) и др. БМПРЛ имат потенциала да проявят сериозна токсичност.
 
Имуносупресанти
 
Имуносупресантите са подгрупа на БМПРЛ, които потискат имунната система на тялото, която при хората с ревматоиден артрит е свръхактивна. Примери за имуносупресанти са азатиоприн (Азатиоприн, Имуран), лефлуномид (Арава), циклоспорин (Екуорал, Цикло и др.) и циклофосфамид (Ендоксан, Цитоксан).
 
От няколко години ритуксимаб (МабТера) също се използва за лечение на ревматоиден артрит.
 
МБО
 
Модификаторите на биологичния отговор (МБО) селективно блокират циоткините, група протеини свързани с възпалителния процес. Дългосрочната полза и безопасност на тези лекарства не е известна. Блокерите на тумор некротизиращият фактор (ТНФ) са много ефективни МБО за пациенти, които не отговарят добре на БМПРЛ и понякога се изписват в комбинация с други БМПРЛ като например метотрексат. 
Продукти срещу акне
Контролът на акнето е продължителен процес. Преди да се започне лечение на акне с лекарства е важно да се опитат предпазни мерки срещу появата му. Това включва измиване на лицето с топла вода и мек, неовлажняващ сапун два пъти на ден. В допълнение, за момичета е важно на принципа проба – грешка да си подбират грим, който не влошава акнето. Безмаслена, водноразтворима или минерална козметика може да се окаже добра изходна точка.
 
Лекарства без рецепта
 
В добавка към ежедневното почистване, продукти за локално приложение съдържащи бензоил пероксид са сред най-ефективните медикаменти срещу акне достъпни без рецепта и са добър избор за начало на терапията. Възможно е да минат няколко седмици до появата на видим ефект. По тази причина лечението не бива да бъде отхвърляно, ако резултатите не се появят веднага. Съществуват такива продукти с концентрация от 2,5% до 10%  под формата на лосиони, гелове и кремове. (Съществуват продукти с бензоил пероксид, които са достъпни и с рецепта.)
 
Общите инструкции за тези продукти гласят, че засегнатата област трябва да се почисти с немедицински сапун и да се подсуши преди продуктът да бъде нанесен на тънък слой върху нея веднъж или два пъти на ден. Понеже някои хора са алергични към бензоил пероксид, при първо приложение нанасянето на продукта трябва да бъде ограничено до отделна област, за да се установи, дали ще настъпи алергична реакция. Бензоил пероксидът може да избели коса и тъкани, включителни чаршафи, кърпи и дрехи, затова трябва да се внимава при приложението му. 
 
Други често срещани активни съставки в препаратите без рецепта са салицилова киселина, сяра и резорцинол. Всяко от тези средства действа по малко по-различен начин, затова много от тези продукти се комбинират за подобряване на контрола над акнето.
 
Лекарства с рецепта
 
Някои хора не се повлияват от лекарствата без рецепта и решават да посетят семейния си лекар или дерматолог. Голям брой медикаменти, които са достъпни за локално или орално приложение, и, които са по-мощни от споменатите медикаментит, са достъпни с рецепта. Както всяко мощно лекарство тези средства трябва да се прилагат само след консултация с лекар и под негово наблюдение. Често предписвани средства срещу акне включват такива с по-висока концентрация на бензоил преоксид, ретиноиди за локално приложение (медикаменти производни на витамин А) и локални или орални антибиотици. 
Разлики между Claritin и Clarinase и между Aerius и Aerinaze. По какво се различават Claritin и Clarinase и Aerius и Aerinaze по между си?

<p>Основната разлика между Claritin и Clarinase е, че Claritin съдържа само актнвото вещество лоратадин, а Clarinase съдържа и псевдоефедрин. Активната съставка на Aerius е деслоратадин, а Aerinaze отново е съчетание с псевдоефедрин. Лоратадин и деслоратадин са антихистамини използвани за лечение на алергии. Комбинациите им с псевдоефедрин могат да се използват само в случаите, когато алергията е свързана с хрема, тъй като псевдоефедринът води до намаляване на отока на назалната лигавица. Тези лекарства практически нямат странични ефекти, но псевдоефедринът може да причини безсъние. Ако страдает от високо кръвно налягане, повишена активност на щитовидната жлеза или увеличена простата, най-добре се консултирайте с лекаря си преди да приемете медикамент съдържащ псевдоефедрин.</p>

Сънливост. Съществуват ли лекарства без рецепта, които да не предизвикват сънливост?

<p>Действително съществуват някои лекарства срещу алергии, които не причиняват сънливост, но така или иначе те са изключения. Сънливостта е чест страничен ефект сред повечето анти-хистаминови препарати и трябва да се внимава, ако се приемат през деня. Така или иначе,  Claritin® (лоратадин) и Allegra® (фексофенадин) са лекарства, които не предизвикват сънливост и се препоръчват за употреба през деня.</p>

Терапии подходящи за ревматоиден артрит. Какви алтернативни методи съществуват за лечение на ревматоиден артрит?
Лекарствата с рецепта обикновено са лечение на първи избор. Въпреки това някои хора с ревматоиден артрит са изпробвали алтернативни терапии, например различни добавки, за да намалят симптомите на артрита. Такива са омега-3-мастните киселини (рибено масло) и гама-линоленова киселина. Допълнителни растителни добавки могат да бъдат и  валериан, джинджифил, куркумин, лайкучка и др.
 
Лекарства без рецепта за лечение на ревматоиден артрит
 
Лекарства без рецепта като аспирин, ибупрофен (Нурофен, Ибудолор и др.) и напроксен (Напроксен, Налгезин и др.) могат да помогнат за успокояването на болките при ревматоиден артрит и често са първото средство на избор. По-високи дози от тези лекарства могат да бъдат полезни за редуциране на възпалението. Кремове и лосиони съдържащи капсаицин могат да помогнат за успокояването на болките при някои хора. Тези продукти се втриват върху засегнатите стави три до четири пъти на ден. Кремовете с капсаицин обикновено не са така ефективни, както оралните лекарства.
 
Други алтернативни терапии за ревматоиден артрит
 
Програми включващи алтернативни терапии за лечение на ревматоиден артрит като масажи, тай-чи, медитация и акупунктура в комбинация с традиционното лечение също могат да се окажат от полза за някои хора с ревматоиден артрит. Някои от тези терапии за ревматоиден артрит не са добре проучени и твърде малко се знае за тяхната ефективност, странични реакции и лекарствени взаимодействия. Важно е да обсъдите всяка от тези терапии с лекаря си, ако имате намерение да я изпробвате.