Безплатна доставка при поръчка над 70лв. (до 1кг.)
Кошница (0) 0,00 лв.

Американски изследователи са открили хормон наречен иризин, на който дължим удоволствието от движението. Екипът, ръководен от Брус Спигелман от Дейна-Фарбер Кенсър Инститют, е използвал мас-спектрометрия в търсене на иризин в човешки кръвни проби взети непосредствено след спортни занимания. Те не само са намерили хормона, но и твърдят, че той се освобождава в тялото, за да активира мастните клетки да освободят съхранената в тях енергия.

Според изследването „Определени количества от хормона съществуват и в хората с уседнал живот, а при тези, които се подлагат на аеробни тренировки са значително по-високи. Ние също така потвърждаваме по-раншния си доклад, че при хората иризинът се регулира от тренировки за издръжливост.“

Иризинът стана обект на значително внимание от страна на научната общност в последно време заради съществуването на разделението по въпроса дали той действително съществува. Откриването на иризин през 2012 беше вълнуващо, защото най-после учените се сдобиваха с доказателство за механизмите, по които спортът подобрява здравето.

...подобни медикаменти едва ли биха били толкова ефективни, колкото се надяваме.

При експерименти с мишки е установено, че повишаването на нивата на иризина в кръвта води до подобряване на кръвообращението и метаболизма. Резултатите от опитите при хора все още са объркващи и още не е ясно точно кои спортни занимания повишават нивата му, но се предполага, че високо-интензивните тренировъчни протоколи са особено ефективни.

Марк Фебрио, който оглавява Лабораторията по клетъчен и молекулен метаболизъм и Подразделението за диабет и метаболизъм на Института за медицински проучвания Гарван, твърди, че вариантът на мас-спектрометрия използван в новото проучване е особено точен и достоверен. Фебрио, който не е участвал в проучването, смята, че доказателствата събрани чрез подобна висококачествена апаратура не могат да бъдат оспорвани по никакъв начин.

На теория доказването на съществуването на иризина отваря много нови врати – за разработване на лекарства, които повишават нивата му или повлияват механизмите, по които той действа, с цел борба със затлъстяването. Според Фебрио подобни медикаменти едва ли биха били толкова ефективни, колкото се надяваме. При всички случаи откритието представлява огромен пробив в разбирането на механизмите, по които спортът ни помага.