Безплатна доставка при поръчка над 70лв. (до 1кг.)
Кошница (0) 0,00 лв.

Проучване при пост-менопаузални жени е установило, че консумацията на по-големи количества захар и рафинирани въглехидрати като бял хляб и паста са свързани с по-висок риск от развитие на депресия.

Въпреки очевидното ограничение на проучването (фокусът му е върху много тясно дефинирана група) те е обхванало над 70 хиляди жени и осигурява нови доказателства, че има връзка между менталното здраве и диетата ни. В случая – диетата с висок гликемичен индекс. Гликемичният индекс е мерна единица за скоростта, с която се разграждат и абсорбират в тялото ни въглехидратите.

Изследователите от Колумбийския университет в САЩ са анализирали информация събрана от Националния институт  за здравето в рамките на проучване проведено межди 1994 и 1998 година и след това е сравнило данните с контролно изследване три години по-късно, за да провери за потенциална връзка между диетата и психичното здраве.

Гликемичният индекс е мерна единица за скоростта, с която се разграждат и абсорбират в тялото ни въглехидратите.

След като анализът е бил коригиран, за да елиминира фактори като възрастта, доходите и цялостното здраве на участниците, екипът е достигнал до извода, че захарта и рафинираните зърнени храни са асоциирани с по-висок риск от депресия.

От друга страна, тези, консумирали големи количества хранителни фибри, се оказали със значително по-нисък риск от развитие на депресия. При това проучването предлага и възможен механизъм, по който диетата ни влияе на психичното ни здраве. Храните с висок гликемичен индекс освобождават в тялото ни огромно количество захари, в отговор на което тялото ни отделя подходящо количество хормони. В резултат достигаме до познатата на всички „кома след хранене“, с която се сблъскваме, след всяко щедро пиршество. Това усещане на изчерпана енергия и изтощение повторено десетки пъти всяка седмица може да влоши съществуващо лошо настроение до степен на истинска депресия.

И дизайнът на проучването не позволява да се говори за директна причинно-следствена връзка, то ни дава още една причина да се замислим какво слагаме в чинията си.