Безплатна доставка при поръчка над 70лв. (до 1кг.)
Кошница (0) 0,00 лв.

Без значение дали е грипният сезон или не, редовното миене на ръцете е добра идея, защото това представлява своеобразна бариера срещу разпространението на болестотворните микроби. Но поради масовата антипатия към всички видове микроби много хора не напускат дома си без тубичка санитайзер, а домовете им са заредени с антибактериален сапун, детергенти и други домашни потреби, за които се твърди, че убиват бактериите.

Всъщност повечето сапуни на пазара притежават надписа „антибактериален“ все някъде върху опаковката си. А дори могат да бъдат закупени и гъби и дъски за рязане с антибактериално покритие, но това не е препоръчително.

Когато почистваме кухненския плот с антибактериален спрей, по него могат да останат останки от активните съставки убиващи бактериите. Същевременно останалите количества няма да са достатъчни да се отървем от всички бактерии, нито пък съответния бактерицид ще знае кои бактерии са добри и кои не. Една от най-масовите съставки на антибактериалните продукти е вещество наречено триклозан – съставка разработена първоначално за почистване на болнични подове.

Една от най-масовите съставки на антибактериалните продукти е вещество наречено триклозан – съставка разработена първоначално за почистване на болнични подове.

Триклозанът има специфичен потискащ ефект върху бактериални структури подобен на някои антибиотици. Това означава, че бактериални популации, които са били изложени на него могат да развият мутации, които не само ги защитават от антибактериалните продукти, които използвате, но и им помага да развият резистентност и срещу широк спектър от антибиотици. На кратко, съществуват спекулации, че широката употреба на триклозан може би има значителен принос в бързо нарастващото разпространение на мулти-резистентните бактерии, особено в западна Европа и САЩ.

Въпреки че триклозанът – и сходните на него субстанции – изглежда не е вреден за човешкото здраве, съществуват проучвания при лабораторни животни, които показват, че той влияе на хормоналната им система. Други маломерни проучвания са показали възможен принос на тези вещества към появата на алергии. През 2010 година ЕС забрани употребата на това вещество в продукти влизащи в контакт с храна, а сега е на път плавно да го изхвърли и от козметиката.

Най-важното от всичко е, че няма доказателство, че антибактериалният сапун действително почиства по-добре от обикновения. Той изглежда не е ефективен срещу вирусите причинители на грип и настинка, както и на много гастро-ентерологични проблеми. Макар и до голяма степен спорно на този етап, единствените антимикробни продукти, от които, изглежда, има някаква полза, са антибактериалните гелове за ръце на алкохолна основа. Алкохолът е високо ефективен антисептик, който директно разрушава протеините и смущава целостта на клетъчната мембрана, убивайки повечето бактерии, гъби и дори вируси. Понеже микробите биват избивани при директен контакт, няма риск от развитие на резистентност, а дори редовната употреба не води до токсичност.

Въпреки че да се заложи на алкохола е най-добрият вариант, все още има противоречащи си доказателства дали миенето на ръцете или редовната употреба на санитайзер на спиртна основа е по-добрият вариант и по-успешен вариант. А нека не забравяме и, че антибактериалните гелове действително убиват бактериите, но това не значи, че почистват цялата мръсотия.