Витамини

дек 21 2008

Калий

Калият е минерал, който помага на бъбреците да функционират нормално. Играе също и важна роля при работата на сърдечно-съдовата система, костите и мускулите.

При липса на достатъчно калий страда кръвообращението, усещате физическа и умствена умора. Калият изчезва от организма в няколко случая – когато се яде прекалено много солено, когато страдате от диария, повръщане, обилно изпотяване или не се храните правилно. Кафето и алкохолът също намаляват количеството на калий в кръвта.

При остеопороза калият в плодовете и зеленчуците, комбиниран разбира се с калция от млякото, помага за заздравяване на костната система и предпазва от остеопороза. Някои изследвания свързват ниското ниво на калий в организма с високото кръвно налягане. Достатъчното количество от този минерал, заедно с намаляване на теглото в случай на нужда и физическата активност ви гарантират здраво сърце, обясняват от Американската асоциация на сърдечно-съдовите хирурзи.

Липсата на достатъчно калий се нарича хипокалемия. Нейни симптоми са обща отпадналост, липса на енергия, мускулни крампи, проблеми със стомаха и сърцето.

Естествени източници: За да не страдате от липса на калий, трябва да включвате в менюто си много плодове, особено цитруси и банани, зелени зеленчуци и слънчоглед. Трябва да ограничите и солта.

дек 21 2008

Витамин Е / Токоферол

Витамин Е (Токоферол)

Мастноразтворим, складиран в черния дроб, мастните тъкани, сърцето, мускулите, тестисите, матката, надбъбречната и хипофизната жлеза. Съставен от съединения, наречени токофероли. Активен антиоксидант, предотвратяващ или забавящ окислението на масни съединения, както и на витамин А, селений, две серни аминокиселини и някои С-витамини. Усилва активността на витамин А. Препоръчителни дажби при възрастни: 8-10 мг. За разлика от други мастноразтворими витамини, витамин Е се складира в организма за относително кратък период от време, твърде подобно на витамините В и С. Има важно значение като съдоразширяващо средство и антикоагулант.

Може да допринесе да изглеждате по-млад, като забавя остаряването на клетките, дължащо се на окисление. Доставя кислород на тялото, с което подобрява издръжливостта. Предпазва белите дробове от замърсената атмосфера, действайки съвместно с витамин А. Предотвратява появата на кръвосъсиреци и ги разрежда. Облекчава състоянието на умора. Ускорява зарастването на рани от изгаряния. Има диуретично действие и може да снижи кръвното налягане. Спомага за предотвратяване на аборт. Облекчава спазмите на краката и болезнените контракции. Намалява риска от исхемична болест на сърцето.

Болести при недостиг: Разрушаване на червени кръвни клетки, мускулна дегенерация, някои видове анемии и смущения в репродукцията.

Естествени източници: Пшеничен зародиш, соя, растителни масла, ядки (лешници, бадеми и др.), брюкселско зеле, зелени листни зеленчуци, спанак, обогатено брашно, пшеница, пълноценни зърнени храни и яйца.

Токсичност: По начало е нетоксичен.

Врагове: Топлина, кислород, отрицателна температура, кулинарна обработка на храната, желязо, хлор, минерални масла.

Ако хранителният ви режим е с високо съдържание на полиненаситени мазнини , вероятно ще се нуждаете от допълнителни количества витамин Е. Неорганичното желязо (железен сулфат) го разрушава и следователно двете субстанции не бива да се вземат едновременно. Ако приемате добавка, съдържаща железен сулфат, витамин Е трябва да се поема най-малко осем часа преди и след това. Ако употребявате хлорирана вода за пиене, ще ви е необходим повече витамин Е. Бременните, кърмачките, както и взимащите противозачатъчни или хормони се нуждаят от увеличени количества витамин Е. Жените в критична възраст да засилят поемането на витамин Е.

дек 21 2008

Витамин Н – Биотин

Витамин Н / Биотин

Биотинът е простатична група ензими на карбоксилирането (въведение в съединение на карбоксилна група). Затова е необходим за синтеза на висши мастни киселини, влизащи в структурата на липидните компоненти на клетката, а също и алкално-оцетна киселина – продукт на въглехидратната обмяна. Следователно биотинът играе важна роля в тези видове обмяна. Освен това той е необходим за синтеза на пурини, влизащи в структурата на нуклеиновите киселини.

Eфекти: Биотинът действа благоприятно при себореен дерматит, при чуплива и цъфтяща коса, чупещи се нокти, нарушения в растежа и развитието. Подобрява функционалното състояние на нервната система и стомашно-чревния тракт. Съществуват данни за способността на биотина да понижава нивото на захар в кръвта при захарен диабет от II вид.

Необходимостта от биотин се увеличава при продължително лечение с антибиотици, които потискат чревната микрофлора, произвеждаща биотин. При дефицита на биотин се развива апатия, мускулна слабост, сънливост, понижаване на апетита, дерматит (кожата става суха, бели се, придобива червен оттенък), с течение на времето се атрофират зрънцата на езика, нарушават се функциите на нервната система.

дек 18 2008

Витамин В3

Водноразтворим, член на В-комплекса и известен като витамин В3. Измерва се в милиграми (мг). Чрез оползотворяване на аминокиселината триптофан, организмът сам може да произвежда ниацин. Но човек, който има недостиг на витамини В1, В2 и В6 не може да получава ниацин от триптофана. Липсата на ниацин може да предизвика отрицателни промени в психиката на личността.  Ниацинът играе важна роля за синтеза на полови хормони (естроген, прогестерон, тестостерон), както и на кортизон, инсулин и троксин. Необходим е за поддържане доброто състояние на нервната система и мозъка. Свежда до минимум зачервяването (приливът на кръв)и сърбежите, вследствие на никотиновата киселина в ниацина. Ниацинът е един от малкото витамини, които са относително стабилни в хранителните вещества и издържат на варене, печене и съхранение при незначителна загуба на ефикасност.

Полезни ефекти: Съдейства за поддържане доброто състояние на храносмилателната система, облекчава стомашно-чревните смущения. Допринася за здравия вид на кожата. Облекчава главоболието при мигрена. Усилва кръвообръщението и снижава високото кръвно налягане. Намалява пристъпите на диария. Увеличава енергията чрез правилно оползотворяване на храната. Помага за елиминиране на гангренозния стоматит и нерядко – на лошия дъх в устата. Снижава нивото на холестерола и триглицеридите.

Болести при недостиг: Пелагра, кожна болест, придружена със силно нервно разстройство, тежка форма на дерматит.

Естествени източници: Черен дроб, крехко месо, пълнозърнести житни продукти, бирена мая, бъбреци, пшеничен зародиш, риба, яйца, печени фъстъци, бяло птиче месо, авокадо, смокини, фурми, сушени сливи.

Токсичност: Странични ефекти се наблюдават при надвишаване на дози от 100 мг. Някои хора се оплакват от парене или сърбежи по кожата.

При наличие на проблеми с холестерола, завишеният прием на ниацин ще помогне. Кожа, особено чувствителна на слънчева светлина често се оказва ранен показател за недостиг на ниацин.
Големите количества ниацин могат да попречат на организма да усвоява захарта, което от своя страна би довело до нарушен контрол на глюкозата при гранични диабетични състояния с последващо ускорено развитие на болестта. Също така може да наруши контрола на пикочната киселина и по този начин да предизвика пристъпи на подагра при хора, склонни към това заболяване.

дек 18 2008

Витамин В12

Ролята на витамин В12 в процесите на метаболизма се определя от участието му (в състава на кобаламиновите ензими) в белтъчинната, липидната и въглехидратната обмяна на веществата. Тъй като е източник на метилни групи, витамин В12 в съчетание с фолиевата киселина и витамин В6 нормализира обмяната на метионин, предотвратява мастното прераждане на черния дроб, увеличава употребата на кислород при хипоксични състояния.

Има антиатеросклеротично действие – понижава нивото на холестерин в кръвта и помага за извеждането му от кръвоносните съдове. Стимулира синтеза на белтъчини, нормализира процесите на растеж и развитие. Витамин В12 регулира процесите на кръвообразуване, а това е свързано с неговото участие в синтеза на пуриновите и пиримидиновите основи, нуклеиновите киселини; с натрупването в еритроцитите на серосодержащих соединений. Благодарение на участието му във формирането на миелиновите обвивки на нервните клетки, цианкоболомин е необходим за функционирането на нервната система. Като повишава фагоцитарната активност на левкоцитите и активизира дейността на ретикулоендотелиалната система, витамин В12 засилва имунологичната защита на организма. За усвояванетому с храната е необходимо наличие в стомаха на специална белтъчина – гликопротеид, т.нар. “вътрешен фактор”. Витамин В12 се препоръчва при различни анемии, лъчева болест, дистрофия, заболявания на черния дроб (хепатит, цироза), полиневрити, радикулити, невралгии, мигрени, кожни заболявания (псориазис, фотодерматоза, дерматити, невродермити), след прекарани инфекциозни заболявания.

Хиповитаминоза: Дефицитът на цианкобаламин води до анемия и нарушаване на функциите на нервната система (слабост, световъртеж, загуба на апетит и други).

дек 18 2008

Витамин В9 ( Фолиева киселина, Фолацин, Фолат)

Витамин В9 : Водноразтворим, член на групата В. Измерва се в микрограмове (мкг). От съществено значение е за образуването на червени кръвни клетки. Подпомага обмена на белтъчини. Препоръчителната дневна дажба за възрастни е 180-200 мкг. При бременни количеството е два пъти по-голямо, а при кърмачки – 280 мкг през първите шест месеца и 260 мкг през вторите шест месеца. Играе важна роля за произвеждането на нуклеинови киселини (ДНК и РНК), както и за клетъчното делене. Необходим за оползотворяването на захари и аминокиселини.

Полезни ефекти : Подобрява лактацията. Предпазва от чревни паразити и отравяния с храни. Грижи се за добрия вид на кожата. При болки има действие на аналгетик. Може да забави посивяването на косата, когато се прилага комбинирано с пантотенова и парааминобензоена киселина. Предпазва срещу вродени дефекти. Усилва апетита при състояние на изтощение. Предотвратява развитието на анемия.

Болести при недостиг : Хранителна макроцитна анемия.

Естествени източници : Тъмнозелени листни зеленчуци, моркови, мая, черен дроб, жълтък, пъпеш, кайсии, тиква, авокадо, боб, пълнозърнесто и тъмно ръжено брашно.

Токсичност : В редки случаи алергични кожни реакции.

дек 15 2008

Алое вера

Алое верата съдържа в себе си над седемдесет и пет подхранващи съставки и двадесет минерала, деветнадесет аминокиселини включително всичките осем основни аминокиселини и единадесет второстепенни, както и дванадесет витамина. Тези витамини включват: A, B1, B6, B12, C и E. Алоето също е известно и със своето свойство да задържа водата. Ако лист от него се отдели от основното растение и бъде поставено на слънце, той може да издържи така няколко седмици, без напълно да изсъхне. А ако пак бъде поставено във вода, пак ще се съживи.

Алое вера (Aloe vera) е растение от семейство Асфоделови. Тропическо растение. Родината на Алое е Африка. Растението има много видове, но най-разстространеното е Алое Вера или още Медицинско алое. Отглежда се и като градинско културно растение. Има сочни дебели листа. Използва се за медицински цели. Листата му съдържат антрахинонови гликозиди, биогенни стимулатори и др. Това растение е използвано в билколечението още в началото на първи век от новата ера.

От сока им чрез сгъстяване и изсушаване се получава стъкловидна маса, наречена алое или сабур. Още най-древните цивилизации познавали лечебното му действие. То действа омекотяващо и успокояващо на кожата и е известно, че дори Клеопатра го е използвала, за да поддържа кожата си. Тя използвала гел от свежо Алое, за да запази кожата си еластична и свежа.

В Индия през четвърти век преди Христа хората вярвали, че растението Алое Вера растяло в Райските градини. Наричали го “Мълчаливия лечител” и го използвали за лечението на кожни заболявания и възпаления.

« Prev - Next »