Свободните радикали възникват в организма като странични продукти на клетъчния метаболизъм. Те увреждат клетъчните мембрани, молекулите на ДНК и са основната причина за физиологичното стареене. Свободните радикали играят важна роля за възникването на рак, белодробни и сърдечно-съдови заболявания. Според изследвания, антиоксидантите имат благоприятно въздействие, като неутрализират свободните радикали. Здравият организъм продуцира завидни количества антиоксиданти, за неутрализиране на свободните радикали. Все пак способността на клетките зависи от възрастта, генетичната заложба и храненето. Най-важните антиоксиданти са витамин С, витамин Е, бета-каротин и селен. Други автори включват към тази група коензим Q10, цинк, L-цистеин, L-глуатион, супероксиддисмутаза. Организмът на по-възрастните и по-слаби хора и на тези, които се хранят с еднообразна и непълноценна храна, произвежда по-малко антиоксиданти и по този начин дава възможност на свободните радикали да проявят вредните си въздействия. Външните фактори, свързани с модерния живот и неговата динамика, както и замърсяването на околната среда (цигарен дим, изгорели газове), химически замърсената храна и вода, стреса, излъчването от екраните на телевизорите и компютрите, са също така вредни. Затова приемането на антиоксиданти е много важно за нашия организъм в борбата със свободните радикали.

Най-важните антиоксиданти - витамин C, витамин E, бета-каротин и селен - подобряват общото ни състояние, дори когато се вземат поотделно. Според съвременните изследвания, тяхното благоприятно действие се увеличава, когато се употребяват заедно.

Витамин C укрепва имунната система, подпомага синтеза на интерферон, осигурява защита от стрес и канцерогени, намалява холестерола в кръвта. Според изследвания в Канада честотата на поява на катаракта била с 50% по-малка при пациентите, които вземали високи дози витамин C и витамин E.

Витамин E подобрява окислението на витамин A, витамин C и селена, така че те действат в организма за по-дълго време. Поради неговото вазодилататорно и антикоагулантно действие, предпазва сърцето и ускорява възстановяването след сърдечни операции. Защитава белите дробове от замърсяване заедно с витамин A. Като диуретик може да намали кръвното налягане, много добре се отразява на сексуалната способност. Витамин E засилва имунната система, пази клетъчните мембрани от вредните въздействия. Може да се приема от пациенти с Паркинсонова болест, като забавя проявите на тремор,тонусни и координационни равновесия.

Бета-каротинът е провитамин на витамин А. От него в черния дроб се синтезира витамин А в зависимост от нуждите. Витамин А може да се включи в лечението на много заболявания, предпазва от респираторни инфекции, осигурява здрава кожа, коса, зъби и венци. Американските изследвания, които продължават повече от 10 години, са доказали, че при контролна група пациенти, които редовно приемат бета-каротин, броят на мъжете със сърдечно-съдови заболявания или рак на простатата е двойно по-малък, отколкото в групата, която не приема бета-каротин. Според наблюденията японците и норвежците, които консумират храна богата на бета-каротин, рядко боледуват от рак на белите дробове, ларинкса, фаринкса, устната кухина, дебелото черво, простатата, матката и гърдата.

Селенът, както и витамин Е, забавя стареенето на тъканите. Когато се приемат заедно имат по-силно действие и затова се наричат синергистични компоненти. Селенът неутрализира действието на някои канцерогенни агенти и може да предпазва от определени видове тумори, облекчава топлите вълни и неприятните чувства, които се появяват в менопаузата. Мъжете имат още по-големи нужди от селен, защото той се концентрира главно в тестисите и големи количества от него се отделят със спермата.
Очевидно е, че вземането на антиоксиданти може да бъде от полза за по-възрастните хора, за хората, живеещи в градовете и за спортистите. Те предлагат защита от вредното въздействие на свободните радикали въру човешкия организъм.

Бета-каротинът е провитамин на витамин А. Той участва в синтеза на белтъци и антитела - имуноглобулин. Усилва растежа и развитието на костите, защитава лигавицата на устната кухина, носа, гърлото, дихателните пътища и белите дробове. Той се използва като допълнителна активна съставка в терапията на емфизем и хиперфункция на щитовидната жлеза.

Важно е да се обърне особено внимание на бета-каротина и неговата роля в предпазването от рак. Неговото превантивно действие се базира на способността да трансформира канцерогенните продукти в безопасни съставки. Бета-каротинът също така стимулира функциите на имунната система. Той защитава не само от тумори, но и от атеросклероза, като намалява риска от коронарни инциденти (инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна смърт).

Бета-каротинът може да се открие във всички зелени растения. Най-богати източници са: плодове, моркови, спанак, диня и кайсия. Според наблюденията японците и норвежците, които са големи консуматори на храна, богата на бета-каротин, рядко заболяват от рак на белите дробове, дебелото черво, простатата, матката и гърдата.

При редовно вземане на бета-каротин кожата на дланите и стъпалата леко пожълтява (aurantiasis cutis), затова е желателно след всеки 5 дни на прием да се прави пауза от 2 дни. Този симптон не трябва да се бърка с жълтеницата (icterus), защото предозирането на бета-каротин не предизвиква неприятно чувство и пожълтяване на очните склери.

Организмът при диабетиците използва по-малки количества бета-каротин и затова на тях не се препоръчва употреба на високи дози.
В случай на употреба на витамин Е е необходимо по-голямо количество витамин А и бета-каротин.

Средствата, които намаляват нивото на холестерола (соя, лук), намаляват и абсорбцията на витамин А и затова нуждите от него са по-големи По време на бременност нуждите се увеличават до 3 000 I.U. дневно. Кърмачките имат нужда от дневна доза 3 600 I.U. бета-каротин.
Както вече споменахме, бета-каротинът не може да се предозира поради това, че черният дроб трансформира във витамин А само нужното количество. Ненаситените мастни киселини също участват в трансформацията и абсорбцията на този витамин (затова е важно да се приема по време на хранене).

Дефицитът на витамин А може да доведе до образуване на камъни в жлъчката и бъбреците поради това, че епителните клетки се излющват и могат да послужат като ядро, около което се утаяват минерални соли.

Високите дози витамин С могат да променят резултатите от лабораторни тестове (например би могъл да маскира наличието на кръв в изпражненията). Затова, ако ви предстоят изследания на кръв и урина, предупредете вашия лекар, че сте на витамин С, за да бъдат избегнати евентуални грешки. При диабетиците, тестуването на урина за захар може да даде погрешен резултат, ако се поемат големи количества витамин С.

Ако се поглъща повече от 750 мг дневно от витамина се препоръчва добавка от магнезий. Той е ефикасно средство срещу образуването на бъбречни камъни. Въглеродният окис разрушава витамин С, затова е добре жителите на големите градове да поемат повече. Ползването на противозачатъчни средства също предполага поемането на по-големи количества от витамина. Не забравяйте, че действа най-оптимално в комбинация с биофлавоноиди, калций и магнезий. Преминете на увеличени дози витамин С, ако пиете аспирин, който утроява скоростта на неговото отделяне. Ако вземате женшен, за предпочитане е това да става 3 часа преди или след приема на витамин С, или храни, в които той преобладава.

Витамин С / Аскорбинова киселина

Витамин С снижава кръвното ниво на холестерола. Спомага за предпазване от различни видове вирусни и бактериални инфекции и оказва общоуспокояващ ефект върху имунната система. Управлява ефикасността на лекарства срещу възпаление на пикочните пътища. Ускорява зарастването на следоперативни рани. Осигурява защита срещу канцерогенни фактори; противодейства на образуването на канцерогенни вещества. Действа като естествено разхлабително средство. Снижава честотата на съсиреци във вените. Помага при лечение и предотвратяване на настинки. Удължава живота чрез поддържане целостта на белтъчните клетки. Увеличава абсорбцията на неорганично желязо. Редуцира ефектите на редица алергени. Не позволява развитието на скорбут.

Водноразтворим, играе основна роля при образуването на колаген, който е съществен за растежа и възстановяването на тъканните клетки в тялото, венците, кръвоносните съдове, костите и зъбите. Помага при абсорбцията на желязото. Измерва се в милиграми (мг). Изчерпва се по-бързо в условията на стрес. Дневната дажба за възрастни е 60 мг, а при бременност и кърмене са необходими завишени количества (от 70 до 95 мг). Пушачите и хората в напреднала възраст имат по-голяма нужда от витамин С (всяка цигара разрушава 25-100 мг).

Фосфорът и калцият са тясно свързани помежду си и се откриват заедно в кръвния серум в човешкия организъм. За да бъде поддържан правилния химичен баланс, човек се нуждае от два пъти повече калций, отколкото фосфор.

Дефицит или излишък на един от двата елемента води до прекомерно използване или “претрупване” на другия. Например, когато количеството на приемания фосфор е високо, нивото на калций спада. Без фосфор асимилацията на ниацин е невъзможна. Този минерал също така стимулира сърдечната дейност и е от важно значение за функционирането на бъбреците и за предаването на нервни импулси.
Бодибилдърите обикновено имат завишен прием на фосфор защото той се намира в почти всички храни, особено тези с по-голямо съдържание на протеини, а и нивото на усвояемост е 70% (докато при калция е едва 25%) и тежките тренировки “изсмукват” калциевите резерви повече от тези на който и да било друг минерал.

Въпреки че фосфорът е важен за стимулацията на мускулните контракции и за усвояването на протеините, въглехидратите и мазнините, завишеният прием не води до доказуеми външни ефекти. Въпреки това не е за пребрегване фактът, че този елемент участва в много от жизненоважните функции на организма и се среща във всяка телесна клетка. Най-важната му роля е в клетъчна митоза (делението на клетките). Без него клетката не би се разделила и така няма да има нарастване на мускулната маса и възстановяване на наранени тъкани. Здравите зъби и производството на аденозин трифосфат също изискват наличието на достатъчно фосфор. Бодибилдърите трябва да знаят, че консумацията на бяла захар нарушава калциево-фосфорния баланс.

Дефицит на фосфор се среща изключително рядко и е възможен при вегетарианци, изключващи и млечните продукти. Елементът се съдържа в почти всички храни в различно количество и по принцип не може да причини интоксикация.

Естествени източници: Най-добри източници на фосфор са какаото, яйцата, рибата, тиквените семена и пилешкото месо.

Магнезий - притежава кардиозащитно действие, оказва благоприятно влияние на сърцето при нарушаване на ритъма, ИБС, включително и при инфаркт на миокарда, подобрява кислородното осигуряване на миокарда, като ограничава зоната на повреждане. Едновременно с това, магнезият действа съдоразширяващо и спомага за панижаване на артериалното кръвно налягане.

Магнезият е антистресов микроелемент, окойто оказва нормализиращо действие върху състоянието на нервната система и нейните висши отделения (особено в съчетание с витамин В6) при нервно напрежение, депресии, неврози.
При захарен диабет магнезият предотвратява съдовите усложнения и в съчетание с цинк, хром и селен подобрява функцията на бета-клетките на задстомашната жлеза. При заболявания на дихателните органи спомага за разширяването на бронхите и премахва бронхоспазмите. И в двата случая магнезият е важен фактор от терапията (в съчетание с основните средства).

Магнезият оказва положително влияние на състоянието на репродуктивната система. При бременни жени той предотвратява недостатъчността на развитие на плода (заедно с фолиевата и пантотеновата киселина), развитието на хестози, преждевременно раждане и аборт. По време на менопаузата при жените осигурява понижаване на отрицателните явления на това състояние.

Организмът на всеки възрастен човек съдържа около 25 гр. магнезий, главно в костите във вид на фосфати и биокарбонат. Физиологичната функция на магнезия е обусловена от участието му като кофактор в редица важни ензимни процеси. Магнезият е структурен компонент на около 300 ензима, включително и АТФ-зависимите ензими. От това се определя системното влияние на магнезия върху енергетичните процеси във всички органи и тъкани, преди всичко енергопотребяващите (сърце, нервна система, работещи мускули). С това е свързана широкоспектърната фармакологичната активност на магнезия.

Калцият участва в процесите на предаване на нервни импулси, осигурява равновесие между процесите на възбуждане и торможения в кората на главния мозък, участва в регулирането на свиването на скелетните мускули и мускулите на сърцето, влияе върху киселинно-алкалното равновесие в организма, активността на редица ензими. Калцият е необходим за функционирането на клетъчните мембрани, за работата на ядрения апарат на клетките, той спира освобождаването на хистамин, като с това намалява проявяването на алергични реакции, болезнения синдром и формирането на имунния отговор.

Човешкият организъм съдържа 1000-1200 г. калций, 99% в костната тъкан, дентина, зъбния емайл, а 1% играе изключително важна роля като вътрешноклетъчен калций, калций в кръвта и тъканната течност. Разбира се калцият играе най-важна роля във формирането на костите. За включването на калция в костната тъкаан са необходими витамин D, фосфати, магнезий, цинк, манган, аскорбинова киселина и други фактори.

При липса: Недостатъчното количество на калций в организма засилва извеждането на калция от костите в кръвта, като така предизвиква деминерализация на костите и остеопороза. Калцият е особено необходим за бременни и кърмещи жени.

Препоръчва се за профилактика на остеопороза, регулация на функционирането на ЦНС, при недостатъчна функция на паращитовидните жлези, алергични заболявания (серумна болест, копривна треска, ангионевротичен оток, сенна треска), за намаляване на съдовата проницаемост (хеморагичен васкулит, лъчева болест, възпалителни и ексседативни процеси), при кожни заболявания (екзема, псориазис), при хроничен хепатит, токсични поражения на черния дроб, като кръвовъзстановяващо средство при кръвотечения, като противоотрова при отравяне със соли на оксаловата и флуорната киселина.