Линейки - потенциални убийци превозват тежко болни в провинцията. Транспортирането на хората не е безопасно, дори застрашава живота им, особено в поледицата и преспите. Някои от автомобилите са съвременници на прехода и са навъртели по 300 000 км, установи репортерска проверка на “Монитор”. Те обаче са в обращение и по всичко личи, че скоро няма да бъдат “пенсионирани”, освен ако окончателно и безвъзвратно не излязат от строя.

Най-страшно е положението в отдалечените от регионалните центрове селища, където колите не само са стари, но и не достигат. Проблемът с реаномобилите лъсва особено през зимата, когато се налага доктори и санитари да бутат старите трошки, докато запалят.

До селата в планинските райони на практика обаче те не могат да достигнат.

“Центърът за спешна помощ за София-област разполага с 40 линейки, от тях над 20 са на повече от 250 000 км, но има и такива, навъртели над 300 000 км, има и няколко по-нови”, обясни за “Монитор” неговият директор д-р Юрий Торнев. “Стандартите за бракуване след навъртян километраж в различните европейски страни са различни, но никъде няма такова нещо като в България.

В Германия например реаномобилите се бракуват, след като навъртят 80 000, максимум 100 000 км. Отдавна с колегите от останалите центрове за спешна помощ настояваме да се въведат стандарти за пробег на автомобилите, но до момента такива все още няма”, допълни той.

По мнението на лекарите от Центъра за спешна помощ София-област най-тежко е положението в района на Драгоман и Сливница. При поледица и дори само при по-обилен снеговалеж линейките трудно успяват да стигнат до селата.
Снимка: МОНИТОР

В малките селища все още могат да се видят линейки от времето на соца.

Ситуацията става драматична особено при вятър, който навява огромни преспи в равнинната местност и заличава пътищата напълно.

“Надежда за по-добра спешна помощ по тези места имат хората от края на миналата година, когато по линия на Министерството на здравеопазването бяха отпуснати за този район две съвършено нови линейки с един екип, но те не са достатъчни, тъй като нямаме и необходимия брой лекари”, каза още д-р Торнев.

До рано вечерта вчера нямаше закъсали коли на Центъра за спешна медицинска помощ за София-област. Лекарите обаче изтръпват всеки път, когато снеговалежът стане по-интензивен. Шефът на центъра д-р Торнев поддържаше вчера непрекъсната връзка с метеорологичната служба и Гражданска защита.

Напускането на лекарите, медицинския и помощен персонал от центровете за спешна помощ са другият проблем, който поставя на косъм пристигането на линейките навреме при пациентите, установи още репортерската проверка на “Монитор”.

15 свободни места за лекари има в центъра за София-област, което го прави “най-окомплектования” сред всички останали в страната.

50 незаети щатове за доктори обаче има в центъра за спешна помощ за София-град, съобщи неговият директор д-р Георги Гелев.

Хората бягат от спешната помощ заради ниското заплащане, там остават само току-що завършили доктори и такива без специалност, коментираха медици.

С дежурствата месечно един лекар там взема 500-700 лева. Работещите там лекари към момента са 190.

По мнението на д-р Георги Гелев за проблема с текучеството на лекарите в центровете за спешна медицинска помощ е виновна и емиграцията на медици, които масово започнаха да напускат България след присъединяване на страната ни към Европейския съюз и след като дипломите им вече се признават.

“Метеорологичното време не ни пречи, от години не сме имали проблеми заради падналия сняг”, заяви д-р Гелев.

Заради все още проходимите столични улици той не предвижда да въвежда допълнителни дежурства за екипите, както се практикува на други места, за да не останат хората без бърза помощ, ако някоя от колите излезе от строя в поледицата.

Линейките, които обслужват гражданите на София, са 78 на брой. Най-старата от тях е на шест години.

Източник: Монитор

Продължава посещението у нас по покана на Министерството на здравеопазването е италианска делегация, водена от регионалния министър по информационни технологии на Автономна област Фриули Венеция Джулия, д-р Елио де Анна, съобщиха от Министерство на здравеопазването.
В 12.00 ч. днес в присъствието на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев, ще бъде подписан двустранен Протокол за намерение за създаване на център за обработка на електронна информация, постъпваща от болничните заведения в Министерството на здравеопазването. Проектът ще бъде финансиран изцяло от италианската страна и е част от Споразумение за насърчаване на взаимното развитие в секторите здравеопазване и информационни и комуникационни технологии между Министерството на здравеопазването на Р България и Автономна област Фриули Венеция Джулия.

Източник: Фокуснюз

Болниците успяха да се справят в ситуацията на газова криза, заяви здравният министър д-р Евгений Желев, в интервю за предаването “Неделя 150” на БНР . Той заяви, че операции не са се отлагали с изключение във варненската болница „Света Анна”. По повод новия председател на Българския лекарски съюз министър Желев заяви, че новите органи на УС на Българския лекарски съюз ще имат много работа. Организацията е претърпяла доста негативи последната година, добави още министър Желев.

Източник: БНР

Около 30 процента от клиничните пътеки в областните болници са недофинансирани. Това съобщи д-р Симеон Василев - председател на Националното сдружение на областните многопрофилни болници, цитиран от БТА.

Най-скъпо са платени кардиоинвазивните и кардиохирургичните пътеки. Според Василев се наблюдава парадокс - най-скъпата хирургична пътека, която е 3300 лв., е по-евтина от най-евтината кардиоинвазивна пътека, която е 3500 лв. Лекарите се надяват в новия рамков договор идната година това положение да бъде коригирано.

От националното сдружение подкрепят искането на няколко народни представители да се увеличи бюджетът на Министерството на здравеопазването с още 30 млн. лв. Средствата ще се използват за увеличаване на заплащането на хемодиализа, ТЕЛК-ови комисии, за лечение на тежко болни, на психични заболявания и др.

Днес в Перник се състоя Общо събрание на Националното сдружение на областните многопрофилни болници. Структурата съществува от година и половина и вече е активен фактор при формиране на здравната политика, каза се д-р Василев.

Източник: Дневник

Миналата седмица завърши голяма проверка на Здравната каса. В 29 от 400 болници има нарушение на лимитите, което е наложило тази проверка. Това каза директорът на НЗОК Румяна Тодорова в сутрешния блок на БНТ „Денят започва”. Тя обясни, че първите проверени болници са тези с най-големи разминавания в лимитите – „Токуда”, ИСУЛ, „Пирогов” и други по-големи болници. Резултатите от проверките повдигат въпроса за качеството на здравните услуги и нормативната база и санкциите в здравеопазването. Като пример тя посочи, че преразходът в болничната помощ е 21 млн. лв., а санкциите в болниците с разкритите нарушения са в размер на 110 хил. лв.
Един от най-честите начини за измами е хоспитализиране на пациент няколко пъти в кратък период от време с различни диагнози.
Тя заяви, че битката, която касата води в момента за повече пари за здравеопазване, е в полза на българските граждани. Договорните партньори, обаче, нямат основание да искат повече средства. Тодорова смята, че е необходимо да се промени законодателството. В 53% от проверените болници са констатирани нарушения, добави тя.
Директорът на НЗОК каза, че тази година за пръв път проектобюджетът на касата е различен от предложения от Министерството на финансите. Тя е поискала ръст от 500 млн. лв. Според Тодорова касата трябва да получи всички средства, защото е предвидила дефицит още от началото на годината.

Източник: FOCUS

Финансови злоупотреби и нарушения в изпълнението на договорите са установени в 29 болници на територията на страната при проверки на Здравната каса, съобщиха на пресконференция от НЗОК, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Общият им преразход за деветмесечието на годината е за почти 21 млн. лв. С тези пари болниците са надвишили планирания си бюджет, изплащан от касата за извършвани здравни услуги. Преразходът е натрупан чрез невярно попълване на документи, фалшиви или ненужни хоспитализации, отчитане на неизвършени процедури и др.
Контролът от страна на НЗОК и РЗОК е изключително интензивен, подчерта д-р Румяна Тодорова, директор на НЗОК.
НЗОК работи по 15 668 договора за извънболнична помощ и с 400 здравни заведения в болничната помощ.
За деветмесечието са извършени 15 442 проверки на договорни партньори и са констатирани 9613 нарушения. В 3852 случая са установени суми за възстановяване.
В болнична помощ с около 6 % са намалели нарушенията. Това означава, че касата е оказала и методична функция освен санкционираща, посочи тя.
За деветмесечието има постъпили 652 писмени жалби във връзка с ползването на здравни услуги в извънболничната помощ.
Проверките показват и нарушения при много клинични пътеки – в 53 % от проверените болници. Предвидената санкция от закона е между 90 и 270 лв.
Около три път е намален броят на хоспитализациите, отчете Тодорова. По думите й -„лавината” от 2007 г. – на масово влизане в болниците, вече се движи с по-малка сила. За сравнение през 2006 г. броят на хоспитализациите е бил 1 227 000, а през 2007 г . - 1 553 000.
Вътрешен одит е извършен на всички РЗОК. За слаб контрол е санкциониран директорът на столичната здравна каса.
Касата не участва в нов модел за реформа в здравния сектор, каза Румяна Тодорова. Тя посочи, че дори не разполага с информация за този модел и призова авторите му да посочат имената си.

Източник: FOCUS

“През следващата година ще има достатъчно средства и за реиновация, и за апаратура в областните болници, както и възможности те да кандидатстват с проекти по оперативните програми”, обяви министърът на здравеопазването Евгений Желев при откриването на обновения медико-диагностичен блок на многопрофилната болница за активно лечение в Хасково.

“Ще се стремим да създаваме условия и за по-добър труд, и за по-добро заплащане - колкото и трудно да е това”, допълни здравният министър.

Според него най-важната политика на здравното министерство е да укрепва областните болници, защото те са и ще бъдат гръбнак на здравеопазването.

“Фактът, че днес откриваме едно обновено отделение, доказва, че в здравеопазването се случват и добри неща”, отбеляза здравният министър.

Според резултатите от финансовите ревизии просрочените задължения на болниците са 61 милиона лева, с 3 милиона лева повече в сравнение със същия период на миналата година.

“Става въпрос за 17-18 болници” - и университетски, и областни, уточни министърът.

Той отбеляза, че увеличеният размер на задълженията е заради по-високите цени на водата, електроенергията, нафтата и природния газ.

Въпреки това болници няма да фалират, отчете Желев.

Източник: DNES