Поне 1 милион българи са в капана на убийствен стрес, който отключва сърдечни и имунни болести и убива с инфаркти и инсулти десетки хиляди нашенци годишно. За сравнение при пътни катастрофи за 12 месеца загиват около 1000 българи. Това показа проучване на български невролози експерти.

“Няма възраст, която да е пощадена от страданието на съвремието”. Това съобщи вчера проф. д-р Стефка Янчева, завеждаща Първа клиника по неврология към Университетската болница “Св. Наум” в София. Силното и системно нервно напрежение е причина за високото ниво на тревожни разстройства у нас. 13,1% от българите имат такъв проблем. Във Франция страдащите от тревожни разстройства са 12 на сто от населението, в Холандия - 8,8%, а в Украйна - 7,1 на сто.

“Данните за България вече са остарели, защото са от изследване отпреди 3-4 години.

Сега очакваме, че заради икономическата криза нивото на стреса сред българите се увеличава. Много хора не обръщат внимание на нервното пренапрягане, но то е причина за до 90% от уврежданията на сърдечно-съдовата система, нарушен имунитет и баланс на храносмилателната система. В резултат хората боледуват от инфаркт, инсулт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. При бременните жени стресът може да доведе до проблемна бременност”, обясни проф. Янчева.

Стресът всъщност е ответна реакция на организма, насочена към мобилизация на защитните му сили за справяне с критични ситуации. Той е неразделна част от всекидневието на човека. При нервно напрежение тялото отделя хормони, които изострят сетивата и притъпяват усещането за болка. Така пулсът се ускорява и кръвното налягане се повишава. Кръвният поток се насочва към сърцето, мускулите и мозъка, за да може организмът да се подготви за битка или бягство. След напрежението организмът има естествена нужда от балансиращ период на спокойствие и възстановяване, който обикновено липсва в живота на съвременния човек. Това превръща полезния стрес, възникнал в процеса на еволюция, за да гарантира оцеляването на вида, в отрицателен стрес или дистрес. “Продължителното състояние на дистрес обаче води до промени в поведението и е заплаха за психическото и физическото здраве на човека. За да се освободят от напрежението, много хора искат да отпуснат чрез употребата на алкохол, цигари и различни стимуланти - от кафе до медикаменти. Всички те водят до допълнително напрягане и изтощаване резервите на организма”, допълни водещият невролог.

Различават се основно три вида стрес - ситуативен (проявяващ се при определена ситуация), хроничен и посттравматичен, който може да продължи с години. Симптомите, които показват, че човек е подложен на интензивен отрицателен стрес, са нервност, неудовлетворение, безсъние и депресия. Най-уязвими за нервното пренапрежение са младежите и жените над 50 години, тъй като това е времето на интензивна промяна в хормоналния баланс на организма. Стресът, причинен от нестабилна семейна среда, високи изисквания към децата и липса на здрави социални контакти, е причина за това, че те често заболяват от анорексия, хипертония и диабет. Има и професии, при които напрежението е част от ежедневието. Така е с лекарите, диспечерите, полицаите, пожарникарите и журналистите.

Проучване на агенция “Скала” показало, че за по-възрастните хора стресът е моментно преживяване, докато за младите той е постоянен фактор в живота им. Като основни източници на нервно напрежение те са посочили градската среда, отношенията на работното място, семейните проблеми и разводите, влошеното здраве.

Паралелно с това допитване фирма “Медика” е провела анкета сред 500 души, живеещи в големите градове и в столицата. Повече от половината участници в проучването са признали, че са подложени на постоянен стрес в ежедневието си. Една трета имали нарушения в съня, а половината страдали от нервност и умора. Допитването доказало, че основен източник на стрес за хората с високи доходи е забързаното ежедневие, докато при тези със заплата до 500 лв. това са проблемите от финансово естество.

Програмата за справяне със стреса трябва да включва достатъчно сън и физическа активност, както и промяна на хранителния режим. Като профилактика е нужно човек да прекарва повече време сред природата, в приятни занимания и компания. Ако всичко това не помогне, е необходима консултация с невролог или психиатър.

Източник: Монитор