окт 03 2009

15 млн. души заболяват всяка година от мозъчен инсулт в света

15 млн. души заболяват всяка година от мозъчен инсулт в света, от които 5 млн. умират и 5 млн. остават трайно инвалидизирани. Това сочат данните на Световната здравна организация, които ще бъдат представени днес на Четвърта среща на Българската асоциация по невросонография и мозъчна хемодинамика, съобщиха организаторите на събитието. В Европа от мозъчен инсулт умират приблизително 650 хиляди души. Мозъчният инсулт е социално значимо заболяване, характеризиращо се с висока заболеваемост, болестност и смъртност, причиняващо тежка инвалидност в целия свят. Инсулти могат да настъпят във всяка възраст.

Според данни на Евростат, публикувани в информационния портал на ЕС http://europa.eu., България има най-мрачна демографска картина сред страните в Европейския съюз. В края на 2008 г. Страната ни е с най-висока обща смъртност (14.5 на 1000 души население) и е в челните места по смъртност от мозъчни инсулти – от тях умира всеки пети-шести мъж и всяка четвърта-пета жена в страната, докато в Европа – всеки десети мъж и всяка седма жена.
Според данни на Националния център по здравна информация през 2008 г. от мозъчен инсулт у нас са заболели 52 590 болни, от които 95.3% (50 134) са хоспитализирани. Преобладаващите случаи са на остър исхемичен мозъчен инсулт - 84.9% (44 696 случая), сред които 51.5% от заболелите са жени. Нараства делът на българите от двата пола, получили инсулт в млада и зряла възраст – между 35 и 55 г. Сред тях преобладават мъжете (5,9% спрямо 4,1% за жените), които имат и по-голяма смъртност (13.8% спрямо 9.9% за жените). В същото време при преживелите инсулт пациенти инвалидността достига до 50-75%.
Инсултът или мозъчносъдовият инцидент представлява „синдром на бързо развиващи се субективни и обективни прояви на огнища загуба на мозъчна функция, при който симптоматиката продължава 24 часа или по-дълго или води до смърт без друга очевидна причина, освен съдова. Дължи се на прекъсване на кръвотока към част от мозъка, което води до хипоксия (недостиг на кислород) и евентуално некроза (смърт на мозъчната тъкан). Инсултът би могъл да се дължи на запушване на кръвоносен съд (исхемичен инсулт) или на разкъсване на кръвоносен съд (хеморагичен инсулт), като 80-85% от инсултите са исхемични.
Най-важните рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт са нелекуваната артериална хипертония, атеросклерозата, сърдечните заболявания, особено предсърдното мъждене, захарния диабет, тютюнопушенето, хиперлипидемията и др.
Към днешна дата тромболизата се прилага само в първите 3 часа от възникването на исхемичен мозъчни инсулт при лица от 18 до 75-годишна възраст (за Европа до 80-годишна възраст). Този срок може да се удължи до 4.5-6 часа при използване на интра-артериална тромболиза или ендоваскуларна реканализация (механична екстракция на тромба).
Важно изискване за лечението е болният или близките да знаят точния час на възникване на инсулта, а появилите се неврологични промени (парализи, загуба на равновесие и др.) да са с продължителност повече от 30 минути. Изолираните симптоми като загуба на говор, изтръпване на крайници и др. не се лекуват по този начин.
Друго условие е болният да бъде транспортиран своевременно до интензивно звено. Невролог трябва да потвърди, че се касае за исхемичен мозъчен инсулт и да изключи други заболявания, които могат да причинят същите неврологични нарушения (мозъчни кръвоизливи, тумори, мигрена, множествена склероза и др.). За целта до 2-я час трябва да се проведат задължителни изследвания на кръв и урина и компютърна томография на мозъка, както и да се изключи наличието на редица противопоказания - инвазивни процедури в скоро време, бременни и кърмещи, болните с кръвни и хронични чернодробни, сърдечни и бъбречни заболявания, болни със съмнение за мозъчен кръвоизлив, тежки хипертоници, лечение с антикоагуланти и др. Едва след това в рамките до 3-я час от началото на инсулта се започва интравенозна инфузия на медикамента за тромболиза след писмено информирано съгласие от болния или близките му. Прилага се венозна инфузия за един час на перфузор с индивидуално изчислена доза от медикамента. Следва непрекъснат клиничен, и периодичен компютъртомографски и доплерсонографски контрол. Не се провеждат инвазивни манипулации през първите дни.
Най-честите усложнения на заболяването са хеморагична трансформация на инфаркта или възникване на мозъчен кръвоизлив. За предотврътяването му е задължително да се поддържа адекватно артериалното налягане и да се спазват всички противопоказания.

Източник: Фокуснюз

Trackback |